Здравейте,
Имам следните въпроси по новото предизвикателство.
И аз имам един въпрос:
Сигурни ли сме, че примера за ceaser_output е правилен ?
П.П. ( Сигурни сме ) :D
@ceaser_input(-13, lambda key: key > 0)
def make_a_speech(name, *args):
print('{} says:\n{}'.format(name, ' '.join(args)))
>>> make_a_speech('Reg', 'JUNG', 'UNIR', 'GUR', 'EBZNAF',
'RIRE', 'QBAR', 'SBE', 'HF?', '...')
Reg says:
WHAT HAVE THE ROMANS EVER DONE FOR US? ...
Тук не трябва ли и Reg says да се "дешифрира"?
В декоратора ефекта от тази (точно тази) ламбда е почти никакъв?
make_a_speech не трябва ли да връща стринга, а не да само да го принтира?
Ако съм разбрала вярно условието, точно заради ламбдата не дешифрира 'Reg', защото key > 0 а Reg e с key = 0.
Може да се направи make_a_speech(name, *args) в декоратора и да се дешифрират само *args без name.
От къде разбрахме, че key на 'Reg' e 0?
@Атанас Димитров, мисля, че се гледа позицията му в *args на функцията. В конкретния случай за примера args[0] = name, а *args са останалите аргументи, чиито key > 0.
@Владимир Начев, 3. make_a_speech не трябва ли да връща стринга, а не да само да го принтира?
В декоратор можеш да промениш аргументите, с които е извикана функцията, и после да върнеш същата тази функция с новите аргументи.
@Драгомир, не съм съгласен, веднъж обявено отделно от args, в дефиницията на функцията make_a_speech, name няма как да е елемент на args.
@Атанас, тук става въпрос за *args в декоратора. По принцип *args е неограничен брой аргументи, съответно в декоратора ще имаш *args, а не (name, *args) като аргументи. Съответно в декоратора, нека условно кажем, че имаме *args1, ще бъде *args1 = (name, *args). Тогава args1[0] = name.
ПП: наясно съм, че го обясних доста зле, но се надявам да ме разбра какво имам предвид.
Малко тестове от мен
@Георги на теста с George says не трябва ли да е изместването с 3 вместо с -3, защото така QEB отива в NBU вместо THE :?
Между другото пише се caesar, а не ceaser. Ако го пиша вярно сигурно няма да ми минат тестовете !? 
@Стефани, моя е грешката без да искам съм го написал. Да 3 трябва да е оправих го благодаря :)
@Емилиан Станков, прав си, но реших да го напиша както е написано в техните примери :)
@Емилиан, аз лично реших за по-сигурно да го „хакна“ малко. 
ceaser_input = caesar_input
ceaser_output = caesar_output
@Георги, аз за техните тестове имах предвид.
@Стефан, ако раздавах сникърси, бих ти дал, уви не раздавам
Няколко теста от мен (включени са и тестове за print в ceaser_input + тестовете от Георги).
Да считаме ли, че функцията, която подаваме като параметър на ceaser_input декоратора, ще е само с 1 аргумент и ще е върху аргументите на декорираната фунцкия? Извинявам се, че повтарям колегата по-горе :)
@Георги, доколкото разбирам тази функция трябва да приема един аргумент, който да е индекс на кортежа с аргументи, които декорираната функция приема. Ако функцията върне истина този аргумент трябва да бъде дешифрован, в противен случай не го променя.
@Драгомир, като гледам тестовете ти, ако функцията, която трябва да бъде декорирана приема думи с малки букви, то малките букви не трябва да бъдат дешифровани. Всичко това е логично, само че на някой места има разминаване (вероятно не съм разбрал нещо правилно. Например този тест:
def test_ceaser_input2(self):
Tests.odd_positions('a', 'b', 'cdefg', 'hi', 'JKL',
'm', 'n', 'OPQRSTU', 'V', 'WXYZ')
self.assertEqual(
sys.stdout.getvalue(),
"D b FGHIJ hi MNO m Q OPQRSTU Y WXYZ\n")a b cdefg hi MNO m n OPQRSTU Y WXYZ\n. Защо 'a' е променено, а 'б'например не е?
@Стоян, малко се пообърках, но като разгледах отново теста, мисля че няма грешка. 'a' е променено, а 'b' не е, защото ламбда функцията, която подавам на ceaser_input е lambda key: key % 2 == 0, т.е. дешифрира се всеки аргумент, на четна позиция ('a' е на позиция 0, 'b' е на позиция 1). А самите малки букви би трябвало да не са от значение, след дешифриране трябва да станат големи.
@Драгомир, ясно моя е грешката не обърнах внимание, че ламбда функцията ти е такава. Страхотни тестове :)
А и двете функции ли кодират? Втората малко ми изглежда да е декодираща?
Ами то зависи от това какво ще подадеш на функциите и какво на техните декоратори. Би трябвало да са декодиращи и кодиращи
@Драгомир Тунчев принципно в самия декоратор се подава функция, а в помощната функция в самия декоратор се подават аргументите. Поне аз така съм го реализирал и си работи. Надявам се сме на една страница и не съм се заблудил.
Имам няколко въпроса за декоратори все пак - Каква е разликата между декоратор реализиран с from decorator import decorator и from functools import wraps. И също за декоратора @property - каква е разликата между това и другите начини на задаване на атрубут на класа (Например property(lambda self: self.field)). Доколкото разбирам декоратора @property прави полето read-only ? info
П.П. За тези, които разчитат само на материалите от лекции, може ли да са малко по-добре написани ако може- поне насоки какво е важно, разлика между това онова. Наистина ми се ще да си чета от лекциите а не да google-вам, защото със сигурност може да изпусна нещо важно. След това един календар със събитията няма да е излишен, не че се оплаквам но едва днес разбрах за предизвикателството, а вчера посещавах сайта - в секцията за новини го няма. Стремя се коментара да ми е конструктивен, не хейтване все пак всички сме заети и съм наясно, че воденето на курса в голяма степен е на доброволни начала.
Само с букви от латинската азбука ли ще се тества ?: Само върху латинската азбука, да
Функцията за избирателно прилагане на шифъра винаги на един аргумент показващ позицията на аргумента на декорираната функция в сигнатурата и ли е ?: Да, функцията за избирателно "дешифриране" получава един аргумент отговарящ на позицията (започва от 0, 1, 2...) на аргумента. И връща True(се очаква прилагане на шифъра)/False(в противен случай)
Да считаме ли, че функцията, която подаваме като параметър на ceaser_input декоратора, ще е само с 1 аргумент и ще е върху аргументите на декорираната фунцкия? Извинявам се, че повтарям колегата по-горе :): Ще е върху индекса му, като започваме броенето от 0.
Как третираме не позиционните аргументи като цяло и конкретно от гледна точка на избирателната функция ? Попринцип, в такива ситуации гледаш функцията да си ги получи нормално, ако няма други условия. В този случай няма да тестваме за именовани аргументи
Трябва ли да може функцията да бъде пропусната ?: Няма такова условие. Функцията за избирателно прилагане е задължителен аргумент на ceaser_input
Също така изглежда логично просто да игнорираме не низов вход/изход ?: На съм съгласен. Ако съм си направил труда да кажа, че имам вход/изход, който искам да се шифрира очевидно не очаквам данни върху, които това да не може да се случи. Още по-малко очаквам такива данни тихо да бъдат "пропуснати" без обработка.. в случая за входа единствено подадената функция служи за идентификация кое да бъде обработено и кое не
make_a_speech не трябва ли да връща стринга, а не да само да го принтира?. Не, нарочно не връща, за да се подчертае разликата между ceaser_input и ceaser_output.Може да се направи make_a_speech(name, *args) в декоратора и да се дешифрират само *args без name.. Не, декоратора не знае какви/колко аргументи очаква декорираната от него функция. В общия случай(освен, ако нямаш добра причина) това е най-доброто решение т.к. позволява да бъде преизползван в по-голяма общност от случаи.
@Драгомир, не съм съгласен, веднъж обявено отделно от args, в дефиницията на функцията make_a_speech, name няма как да е елемент на args.: В областта на функцията да, но там, където дефинираш декорираната, никой няма представа за това name. Tам получаваш един кортеж с подредени стойности освен, ако не дефинираш нещо друго... А непосредствено преди този отговор има и обяснение защо не искаме да го правим.Между другото пише се caesar, а не ceaser. Ако го пиша вярно сигурно няма да ми минат тестовете !? :laughing:: Напълно си прав! Отбелязваме си, че за напред трябва да следваме собствените си съвети и да пишем код с отворен отстрани речник, но за тази задача остава сигнатурата с правописна грешка. Приема се да го напишете правилно и по-долу в решението си да добавите ново име по подобен начин: ceaser_input = caesar_input
А и двете функции ли кодират? Втората малко ми изглежда да е декодираща?: Единствената разлика м/у кодиране/декодуране в Цезаровия шифър е в посоката на отместване. Това в случая се определя от знака на отместването и реално не ни касае кое работи в права и кое в обратна посока.Остана ли въпрос, който да не е получил отговор или отговора да не е достатъчно ясен?
@Орлине, така като гледам не си отговорил на моите, първият от който си е баш по темата. Между другото, за колегите намерих тази статия изключително полезна : статия за работата с args*
А тук има добре обяснени повечето неща от лекцията за декораторите, както и самите декоратори разбира се.
Също така изглежда логично просто да игнорираме не низов вход/изход ?
На съм съгласен. Ако съм си направил труда да кажа, че имам вход/изход, който искам да се шифрира очевидно не очаквам данни върху, които това да не може да се случи. Още по-малко очаквам такива данни тихо да бъдат "пропуснати" без обработка.. в случая за входа единствено подадената функция служи за идентификация кое да бъде обработено и кое не.
Може ли пример какво означава да се шифрира не низов вход изход по този начин. Списъци и енторки с низове ? До какво ниво на влагане и т.н. ? Може би също числа ?
@Йончо Йончев
декоратора ceaser_input преима два аргумента число и функция(за референция ще я наречем should_shift) и връща декорирана функция.
should_shift е функция на един аргумент. Получава цяло число 0, 1, 2... отговарящо на позицията на получен от декорорината и връща True/False, отговарящо на "Дали да обработим съответния аргумент с желаното отместване?". Тя се подава от този, който ползва декроратора
should_shift и го прилага преди да изпълни рутината зададена от оригиналната функция.модула decorator не е вграден в Python и не съм запознат с него, така че към момента не мога да го сравня с нищо.
От друга страна functools.wrap не прави декоратор. Единственото позволява, когато декорираш дадена функция новия обект(декорираната функция) да има същоите __name__ и __doc__ като оригиналната
декоратор е просто функция получаваща функция(original_func) и връщаща(decorated_func). т.е.:
class A:
@property
def x(self): # Това ти е все едно getter_func
"""
docstring_conent_here
"""
return ...
@x.setter
def x(self, value): # Това ти е все едно setter_func
...
@x.deleter
def x(self, value): # Това ти е все едно deleter_func
...
и
class A:
x = property(getter_func, setter_func, deleter_func, docstring...)
са семантично еднакви. Разликата идва основно в начина на записване. За предпочитане е първия, т.к. използва стандартния начин за дефиниране на класове и методи...
@Иван Бобев
В случая единствените данни, за които се очаква да работи шифъра са низове. Т.е. очакваш, че навскъде, където някой каже, че се налага Цезарово отместване ще има низ и всичко ще работи.
Трябва да сте влезли в системата, за да може да отговаряте на теми.